Камелия Събева: Техниката може да се научи, но човечността – тя не се преподава
- Как започна работа в Технополис? Какво те привлече да дойдеш и какво те накара да останеш?
- Вече повече от две десетилетия животът ми минава сред звука на баркод скенери, усмивки и нови технологии. От 2003 г. съм част от семейството на Технополис, а днес съм главен касиер – човекът, който стои на границата между клиента и хипермаркета, доверието и точността.
Случайно от познати разбрах, че предстои откриване на нов хипермаркет за техника и че търсят служители. Исках да работя нещо, свързано с хора, защото обичам динамиката, общуването и усещането за движение. Започнах като касиер, а с много труд и постоянство постепенно достигнах позицията главен касиер. Влязох в хипермаркета с желанието просто да имам работа, но останах, защото тук намерих много повече. Намерих хора, с които се расте – екип, приятелства, доверие. Хора, с които можеш да се смееш, да си помагате и да споделяте деня си.
- Как ще обясниш професията си на дете?
- На едно дете бих обяснила професията си така: „Помагам на хората да си тръгват усмихнати, когато си купят нещо от магазина. Звучи просто, но зад това стоят търпение, внимание и желание всичко да бъде наред.“
- Какви са „ нашите хора“?
- Нашите хора не са просто служители – те са пулсът зад всяко устройство и усмивката зад всяка покупка. Те са онези, които идват първи и си тръгват последни – не защото трябва, а защото ги интересува и са загрижени. Те знаят, че клиентът не търси само продукт, а доверие. Че една усмивка е по-силна от всяка реклама, и че думата „колега“ тук означава „екип“. Сред кашони и каталози, между шумa на касите, те изграждат не просто хипермаркет, а място, в което професионализмът има лице. Нашите хора – това са хората, които правят Технополис… ТЕХНОПОЛИС.
- Ако можеше да имаш суперсила в професията си, каква би била тя?
- Ако имах суперсила, бих искала да мога да разчитам мислите на хората. Така щях да знам кога клиентът има нужда от помощ, кога – просто от спокойствие, и кога – от едно тихо, мълчаливо „благодаря“.
- Как протича един твой работен ден?
- Денят ми винаги започва с усмивка. После проверявам касите, организирам екипа, разпределям задачите за деня и следя дали процесът върви гладко. Няма ден като предишния, но във всеки има ред и отговорност.
- Какво отличава твоя екип от останалите?
- Нашият екип е различен – не защото сме най-добрите, а защото сме единни. При нас няма „аз“ – има само „ние“. Винаги се намира кой да помогне, кой да разсмее, кой да каже: „Спокойно, ще се справим.“ Затова дори в най-натоварените дни атмосферата остава спокойна и човешка.
- Кажи ни от коя година работиш в Технополис, без да ни казваш от коя година работиш в Технополис?
- Помня времената, когато първите „умни“ телефони изглеждаха като чудо, а хората се вълнуваха от първия си LCD телевизор. Когато започнах, телевизорите бяха огромни и тежки, а касовите апарати печатаха бележките бавно и шумно. Днес техниката е по-бърза, по-умна, по-лека – но хората… те са си същите. Усмивката все още означава същото.
- Какво е по-важно - да разбираш от техника или да разбираш от хора и защо?
- Първите ни обучения за работния процес ще ти кажат, че техниката е важна – да знаеш как работи, как да я обясниш така, че клиентът да я почувства своя. Да познаваш детайлите, функциите – това е занаятът. Но истината е, че по-важно е да разбираш от хора. Защото не всеки клиент идва с въпрос– някои идват с колебание, с нужда от съвет, с доверие, което още не са решили на кого да дадат. Да разбираш от хора означава да чуеш не само какво питат, а и какво премълчават и да им предложиш не просто продукт, а решение, което идва от сърце.
Техниката може да се научи, но човечността – тя не се преподава. Тя се носи в погледа и в отношението. Вярвам, че в нашата работа най-важно е да разбираш от хора. Машините се научават, но топлината не се програмира. Понякога една добра дума върши повече от всеки наръчник.
- Разкажи ни повече за тийм билдингите в Технополис?
- В Технополис тиймбилдингът не е просто събитие в календара – той е като рестарт на сърцето. Място, където униформите се заменят с усмивки, а служебните разговори – със смях, който звучи като музика. Там си припомняме защо сме заедно и разбираме, че зад всеки продавач стои човек с мечти, а зад всеки мениджър – приятел, който иска екипът му да блести. Това са най-топлите ни моменти. Там няма позиции, няма йерархии – само хора, които се радват един на друг. И после се връщаме на работа още по-заредени.
- Какво би искал новите колеги да знаят за Технополис преди първия им работен ден? Има ли някаква „тайна рецепта“ за добра атмосфера в екипа и можеш ли да ни я споделиш?
- На новите колеги бих казала само едно: тук не е просто работа – тук ще откриеш семейство. А тайната рецепта за добра атмосфера е проста: уважение, търпение и една усмивка, подадена в точния момент.
Интервюто е част от кампанията на Технополис "Нашите хора остават". Може да научите повече тук.