Илияна Петкова: Технополис е едно голямо семейство. Трябва да имаш желание да се впуснеш в това приключение
– Как се казваш, от колко време работиш тук, на каква позиция си?
– Казвам се Илияна Петкова, работя от 14 години в Технополис, според новите ми колеги, родени след 2000 г., съм от Ерата на динозаврите, но годините минаха неусетно. Преди два месеца получих предложение да бъда управител на отдел „Дребна бяла техника“ в хипермаркет Технополис Красно село, който ще бъде част от търговски комплекс HOLIDAY PARK, и аз с удоволствие приех. Стартът на кариерата ми започна в хипермаркет Технополис Велико Търново като продавач-консултант в отдел „Компютри и комуникации“, впоследствие и в отдел „Кар аудио и фото“, както и отговорник на щанд за телекомуникационни услуги. През 2016 г. се преместих да живея в София и за мой голям късмет имаше свободна позиция в хипермаркет Технополис Младост. Новото работно място дойде с предизвикателства – нови колеги и различен отдел – „Малки електроуреди“. Сега с нетърпение очаквам откриването на Технополис Красно село, където ще продължа да се развивам, да показвам и да предавам опита си и всичко научено през годините.
– Как започна работа в Технополис? Какво те привлече да дойдеш и какво те накара да останеш?
– На мнение съм, че в живота няма случайни неща и всичко се случва с причина. В онзи момент се бях отдала на творческа почивка, но излезе примамливо предложение да бъда представител на голям бранд в производството на черна техника. Примамливо, защото тогава работех в сферата на хотелиерския и ресторантьорския бизнес и това да работя нещо толкова различно се оказа голямо предизвикателство и в същия момент го приех с голямо удоволствие. Изпитвах голямо притеснение и то доста ми личеше, но екипът, с който работех, ми помогна да науча много неща и да навляза в материята възможно най-бързо. Всички бяха толкова сплотени, приеха ме с широко отворени обятия и до ден днешен поддържаме контакт с повечето от тях. Така неусетно минаха няколко месеца, но дойде моментът, в който съобщиха ,че кампанията приключва. Този факт ме срина, не можех да си представя какво щях да правя без това ежедневие и тези хора. Благодаря на Генади Делин, регионален мениджър в Технополис, че тогава ме оцени и видя желанието ми за работа, успяха да ме назначат като продавач-консултант в Технополис Велико Търново. Привлече ме колективът, обстановката, разнообразието в естеството на работа. До ден днешен ме прави щастлива и работата с клиентите - те са толкова доволни, когато си купуват техника и дори се връщат и ме търсят отново за помощ. По този начин ти се чувстваш полезен, те са удовлетворени, изпращате се с усмивка и пожелания за здраве. В края на деня си даваш сметка, колко малко му трябва на човек да се усмихне: да му обърнеш внимание, да го накараш да се почувства специален, да му “влезеш в обувките”, дори и да му изслушаш проблемите.
– Как ще обясниш професията си на дете?
– С децата е много трудно, те са с богато въображение, повечето искат да са полицай, пожарникар, балерина и т.н. Моето дете израства покрай Технополис и е готов за стажант, но на останалите деца бих казала следното: „Деца, аз се намирам в рая на техниката, покрай мен има телевизори, перални, мултикукъри, плейстейшъни, прахосмукачки и гофретници. Обичате гофрети нали? Разбира се, че обичате и когато мама и тате искат да ви направят щастливи, като ви приготвят гофрети в неделя сутрин, идват при мен, а моята работа е да изберем този уред, с който ще ви направят най-вкусните гофрети.“
– Какви са „нашите хора“?
– Истината е, че „нашите хора“ са различни. Обаче ги обединява отдадеността, мотивацията и желанието за успехи. Всички са като пчелички в кошер, където съвместно извършват различни дейности. Всеки отговаря за различни неща и е много важна комуникацията помежду ни.
– Ако можеше да имаш суперсила в професията си, каква би била тя?
– Аз съм жена и майка, честно казано нямам нужда от суперсила, но си мечтая да мога да нося микровълнови фурни с един пръст.
– Как протича един твой работен ден?
– Всеки един работен ден е различен. Всеки ден има приключение и напрежение, докато стигна до работа и това ще го разбере само един родител. (казва го с усмивка). Сутрин се събираме с екипа, който е на смяна, първо споделяме личните си преживявания, после започваме със задачите за деня, преди влизането на първите клиенти и цял ден освен да се грижим за клиентското преживяване, приемаме и подреждаме стока, правим ревизия, разбира се остава време и за почивка, в която отиваме на обяд заедно. Когато пристигне нова стока я разглеждаме, тестваме и обсъждаме. Най-общо казано всеки ден е динамичен и интересен, защото идват различни хора и всяка ситуация е непредвидима.
– Какво отличава твоя екип от всички останали?
– Моят екип се отличава по това, че сме сплотени. Имаме своите различия, но ще излъжа ако кажа, че не се караме. Караме се, сърдим се, всеки има различни виждания, но за ден, два, три всичко отшумява. Има разбирателство и всеки прави компромиси. С едни сме по-близки, с други не чак толкова, но сме заедно в добро и лошо, заедно преживяваме личните си емоции и хубави, и неприятни. Зададе ли се празник, преди работа си разпъваме една софра, всеки носи по нещо, кой баница, кой кекс, козунак и т. н. - всеки според възможностите си. Ние сме семейство, изкарваме заедно повече време, отколкото с най-близките си. Заедно сме на Коледа, Нова година, Великден, рождени дни. И като казах семейство, наистина започваш да ги припознаваш – един ще ти е близък като брат, с друг ще си приличате като сестри. За мен най-вдъхновяваща е Дани, Даниела Кръстева, управител на отдел „Дребна бяла техника“ в хипермаркет Технополис Младост. В нея виждам майка-орлица. Изпитваш респект към нея, както трябва да си подреждаш гардероба вкъщи, така и трябва да си подреждаш отдела и ако пропуснеш или претупаш нещо, ставаш по-нисък от тревата и започваш да изкупваш вината си. Тя знае всичко за всеки един от нас и преживява всичко наравно с нас. Винаги ти дава най-правилните съвети и винаги успява да те мотивира, истински човек, за който уважението е най-важно. Тя ме взе под крилото си, видя потенциал в мен и успя да го развие максимално. Наистина съм благодарна за всичко. Тя е човекът, който е в основата на изграждането на екипа ни. Надявам се поне малко да приличам на нея!
– Кажи ни от коя година работиш в Технополис, без да ни казваш от коя година работиш в Технополис?
– Работя от времето, когато компактните фотоапарати имаха огромно търсене, бяха между 10 и 14 мегапиксела, а телефоните бяха с операционна система Android 2. По това време песента на Don Omar - Danza kuduro беше мелодията за звънене на телефона ми. Беше модерно и да имаш дигитална фоторамка.
– Какво е по-важно – да разбираш от техника или да разбираш от хора и защо?
– Разбира се, че е по-важно да разбирaш от хора, техниката се научава и същевременно и променя, за нея винаги можеш да си помогнеш като потърсиш информация или прочетеш инструкциите. Клиентите, колегите, хората, като цяло, са също няколко „модела“, малко по-трудно се разчитат. Трябва опит, не е лесно да си консултант, трябва да бъдеш социален и комуникативен. За всеки човек трябва различен подход и да знаеш как да реагираш в дадена ситуация и да можеш да балансираш. Това е цяла наука.
– Разкажи ни повече за тийм билдингите на Технополис? Кои са любимите ти извънработни дейности с колегите?
– Всички инициативи са интересни сами по себе си. Аз най-много се вълнувам покрай футболния турнир, виждам как се подготвят момчетата, как се раздават, надъхват и стремят да са на първо място. Обичам да ходим на театър и да се събираме на „Рампа парти“, там можеш да преоткриеш колегите и да ги видиш в различна светлина.
– Какво би искал новите ти колеги да знаят за Технополис преди първият им работен ден? Какво е първото нещо, което правиш сутрин, след като влeзеш в хипермаркета? Има ли някаква „тайна рецепта“ за добра атмосфера в екипа и можеш ли да ни я споделиш?
– Технополис е едно голямо семейство. Трябва да имаш желание да се впуснеш в това приключение. В началото се притесняваш, все едно трябва да се запознаеш с родителите на половинката си и се чудиш дали ще се харесате. Спокойно, за да бъде всичко под контрол рецептата, която не е тайна е: желание към работния процес, да си истински, без маски, да си социален, да имаш уважение и всичко се намества лека полека. Намираш хората, с които имаш повече общи теми, интереси и т.н. Честно казано, нямам специална рутина, когато пристигна се усмихвам широко, гледам да внеса настроение, разменяме си по някоя шега и стартираме работния ден.
Интервюто е част от кампанията на Технополис "Нашите хора остават". Може да научите повече тук.